Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
08.04.2011 20:14 -
История на Funk музиката
Автор: thinkaboutthat
Категория: Музика
Прочетен: 1265 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.04.2011 20:43
Прочетен: 1265 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 08.04.2011 20:43
Понятието:
Фънк е необикновен и уникален стил от музиката произлязъл от афро-американците, като James Brown и членовете на неговата група (по-специално Maceo и Melvin Parker) и групи като The Meters. Може да бъде най-лесно разпознат по синкопираните ритми; плътното бас-звучене (често базиран на “on the one" такта); острите ритъм-китари; крещящият или църковно-подобен вокал (като на Cameo или Bar-Kays); силен ритмичен духово-инструментален ритъм; отчетливата перкусия; позитивните идеи като цяло; африканското звучене; танцувалността; и не на последно място силното джаз влияние (като в музиката на Herbie Hancock, George Duke, Eddie Harris и други).
Произхода:
Категорията афро-американски музиканти причислени към “фънк” го оформят като музика с бавно и меко темпо, но след това с доста строг и твърд ритъм – защото думата е асоциирана със сексуалното сношение. Тази ранна форма на музиката оставя следа в по-късните музиканти – музиката е бавна, секси, отпускаща, джазово-ориентирана и танцувална. Funky е типичният начин за описване на тези качества. В Jam-сесиите музикантите се окуражавали един друг като си казвали взаимно "Now, put some stank ("stink"/funk) on it!" . В крайна сметка поне в началото на 30-те, джаз-песните носели заглавията от сорта на Funky Butt на Mezz Mezzrow. Думата “фънк” обикновено е смятана за недодялана или цинична. Около края на 50-те и началото на 60-те, когато “фънк” и “фънки” били използвани все повече в контекста на музиката, термините били все още неделикатни и неуместни за употреба в изискана компания. Есенцията на афро-американското музикално изразяване се корени в църковното пеене, възхвала посредством силно викане, църковните песни и блуса. В голяма част от съвременната музика тези неща са отлетяли отдавна. Фънки-музиката е смесица от соул-музика, джаз-музика и R&B
70-те и P-funk:
През 70-те George Clinton с групата си Parliament, по-късно станала Funkadelic развива нов вид фънк доста здраво взаимстван от джаза и psychedelic-музиката. Групите, по-специално техните членове, се определяли като "Parliament-Funkadelic." Голямата популярност на Parliament-Funkadelic помага за излизането на термина "P-Funk” , като и двата определяли групите като такива и дефинирали нов музикален стил. "P-funk" идва за да покаже нещо, което идва от неговото съдържание на много качествена музика – текстовете. "Mothership Connection" превърнал се в хитов албум на групата Parliament. Може би 70-те години са били ерата на най-видимото присъствие на фънка в музикалната сцена. Други изтъкнали се подобаващо в жанра през 70-те са Bootsy Collins, Larry Graham, Ohio Players, The Commodores, War, Earth, Wind and Fire, Kool & the Gang, Mass Production, Slave, Lakeside, Midnight Star, Instant Funk и още много други. Фънк музиката навлиза в Африка през средата на 60-те и смесвайки се с африканското пеене и ритми формира Afrobeat. Диско-музиката дължи много на фънка. Много от първите диско песни и представители идват директно от фънк-ъндърграунда.
В днешни дни:
През 80-те фънкът губи част от своята аудиенция след като групите стават по-комерсиални и навлиза електронното звучене. Днес, хип-хоп изпълнителите редовно смесват старо фънк-звучене. James Brown е най-ползваният изпълнител в историята на хип-хоп музиката. P-Funk също е използван постоянно – старите неща на Parliament и Funkadelic дават основата за формирането на West Coast G Funk. През 80-те ставаме свидетели на вълна от фънк-метъл вдъхновени групи начело с Faith No More и Red Hot Chili Peppers. В Бразилия думата “фънк” се използва за означаване на отделен жанр на музиката, близък до electro.
Фънк е необикновен и уникален стил от музиката произлязъл от афро-американците, като James Brown и членовете на неговата група (по-специално Maceo и Melvin Parker) и групи като The Meters. Може да бъде най-лесно разпознат по синкопираните ритми; плътното бас-звучене (често базиран на “on the one" такта); острите ритъм-китари; крещящият или църковно-подобен вокал (като на Cameo или Bar-Kays); силен ритмичен духово-инструментален ритъм; отчетливата перкусия; позитивните идеи като цяло; африканското звучене; танцувалността; и не на последно място силното джаз влияние (като в музиката на Herbie Hancock, George Duke, Eddie Harris и други).
Произхода:
Категорията афро-американски музиканти причислени към “фънк” го оформят като музика с бавно и меко темпо, но след това с доста строг и твърд ритъм – защото думата е асоциирана със сексуалното сношение. Тази ранна форма на музиката оставя следа в по-късните музиканти – музиката е бавна, секси, отпускаща, джазово-ориентирана и танцувална. Funky е типичният начин за описване на тези качества. В Jam-сесиите музикантите се окуражавали един друг като си казвали взаимно "Now, put some stank ("stink"/funk) on it!" . В крайна сметка поне в началото на 30-те, джаз-песните носели заглавията от сорта на Funky Butt на Mezz Mezzrow. Думата “фънк” обикновено е смятана за недодялана или цинична. Около края на 50-те и началото на 60-те, когато “фънк” и “фънки” били използвани все повече в контекста на музиката, термините били все още неделикатни и неуместни за употреба в изискана компания. Есенцията на афро-американското музикално изразяване се корени в църковното пеене, възхвала посредством силно викане, църковните песни и блуса. В голяма част от съвременната музика тези неща са отлетяли отдавна. Фънки-музиката е смесица от соул-музика, джаз-музика и R&B
70-те и P-funk:
През 70-те George Clinton с групата си Parliament, по-късно станала Funkadelic развива нов вид фънк доста здраво взаимстван от джаза и psychedelic-музиката. Групите, по-специално техните членове, се определяли като "Parliament-Funkadelic." Голямата популярност на Parliament-Funkadelic помага за излизането на термина "P-Funk” , като и двата определяли групите като такива и дефинирали нов музикален стил. "P-funk" идва за да покаже нещо, което идва от неговото съдържание на много качествена музика – текстовете. "Mothership Connection" превърнал се в хитов албум на групата Parliament. Може би 70-те години са били ерата на най-видимото присъствие на фънка в музикалната сцена. Други изтъкнали се подобаващо в жанра през 70-те са Bootsy Collins, Larry Graham, Ohio Players, The Commodores, War, Earth, Wind and Fire, Kool & the Gang, Mass Production, Slave, Lakeside, Midnight Star, Instant Funk и още много други. Фънк музиката навлиза в Африка през средата на 60-те и смесвайки се с африканското пеене и ритми формира Afrobeat. Диско-музиката дължи много на фънка. Много от първите диско песни и представители идват директно от фънк-ъндърграунда.
В днешни дни:
През 80-те фънкът губи част от своята аудиенция след като групите стават по-комерсиални и навлиза електронното звучене. Днес, хип-хоп изпълнителите редовно смесват старо фънк-звучене. James Brown е най-ползваният изпълнител в историята на хип-хоп музиката. P-Funk също е използван постоянно – старите неща на Parliament и Funkadelic дават основата за формирането на West Coast G Funk. През 80-те ставаме свидетели на вълна от фънк-метъл вдъхновени групи начело с Faith No More и Red Hot Chili Peppers. В Бразилия думата “фънк” се използва за означаване на отделен жанр на музиката, близък до electro.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 424