Живеем в наистина удивителни времена. Популярният лозунг Reduce, Reuse, Recycle все повече се превръща в слоган на мащабната икономическа трансформация в използването на природните ресурси.
Зад идеята за устойчиво екологично развитие вече стоят не само идеализмът и моралните ценности, а и фундаменталните движещи фактори на съвременния свят - пазарните интереси и финансовата печалба. 
Причина за тази историческа промяна е безпрецедентният материален просперитет на човечеството през последните 50 години. Сега, на фона на високото потребление в богатите страни, стотици милиони хора в развиващите се държави влизат в редовете на световната консуматорска класа.
Те започват да купуват неща, които техните предци никога не са можели да си позволят? Oт телешко месо за вечеря до автомобили и плазмени телевизори. 
Това очевидно изисква нарастващо количество материални ресурси, включително храна, енергия и сурови материали. Проблемът е в това, че ненаситният потребителски глад на човечеството се сблъсква с ограничените природни ресурси.
По дефиниция количеството на минералите в земната кора е крайно число, т.е. те са изчерпаеми и техният добив е еднократен акт. Ако темповете, с които човечеството изразходва ресурсите на планетата, се запазят, краят на някои от тях може би вече е съвсем близо.
Италианският химик Уго Барди изследва световния добив на 57 минерала и стига до извода, че добивът на 11 от тях вече е достигнал своя пик и ще започне да намалява поради изчерпването на най-богатите и достъпни находища.
Сред тези вещества са живакът, оловото, кадмият, телурият, калият, фосфатите, талият, селенът, цирконият, реният и галият. Голяма част от останалите минерали също ще достигнат своя пик в близко бъдеще и техният добив ще започне постепенно да спада. 
Според немския изследовател Армин Релър медта ще бъде изчерпана след период между 38 и 61 години, цинкът - след 34 до 46 години, златото - след 36-45 години, калаят - след 17-40 години, оловото - след 8-42 години, а уранът - след 19 до 59 години.
Сред малкото добри новини е прогнозата, че алуминият ще стигне за още 500-1000 години. Най-добрата новина обаче е, че споменатите мрачни прогнози не включват в сметките рециклирането и намаляването на т.нар. ресурсен интензитет (количеството материали, влагани в продуктите и услугите).Като цяло рециклирането изисква по-голяма първоначална инвестиция, защото очевидно е по-евтино да изхвърлиш нещо, вместо да го преработиш.